В студентските години смених над десет квартири и затова мога да кажа, че съм наемал какви ли не помещения. В първи курс бях в мизерна маза, преустроена на квартира, във втори се преместих в едно таванче, което бе малко по-голямо от баня и така до пети курс се нагледах на доста неща. И във всички места, в които съм нощувал виждах какви ли не странни решения от страна на хазяите при подредбата на стаите и най-вече на приспособяването на дадено помещение от едно пълно нищо, в квартира. Въпреки това, нищо от студентския живот обаче не може да се сравни с квартирата, в която нощувах това лято в Несебър.
Разбира се мястото за нощувка през лятната ми почивка го намерих в туристическите сайтове в интернет. На хотелите не им обръщах внимание, защото не исках да плащам по 50-70 лева за нощувка. Исках нещо обикновено и семпло на ниска цена. Значителна част от квартирите, които си харесах обаче бяха заети. За моя радост търсенето ми се увенча с успех и попаднах на една малка квартира, която изглеждаше доста прилично. В сайта имаше пет снимки от вътрешността на стаята. Казах си, това е мястото и направих резервацията. Отправих се към Несебър, заедно с един приятел. Бяхме решили, че в следващите пет дни, ще се отдадем на нон стоп купон и пълен разврат. Имахме си квартира и поне засега се очертаваше нещата в лятната ни почивка да се развият, така както желаем. И, за да не ви държа в напрежение ще кажа, че почивката мина прекрасно. Най-голямата изненада обаче за мен си бе квартирата, която наехме.
След като пристигнахме в Несебър се обадихме на хазяите, които дойдоха да ни вземат от автогарата. Пристигнахме в къщата. Сградата бе доста голяма и си личеше, че вътре има много стаи. Това ни зарадва, защото бе ясно, че много от помещенията се дават под наем и тайно се надявахме, че съседи по стая ще ни бъдат някои знойни красавици. Е, момичета в къща имаше, но се оказа, че ние няма да нощуваме в тази къща. Хазяинът ни каза да го следваме към стаята ни. Останахме доста учудени след като го видяхме да се запътва към гаража. Вратата на гаражчето бе стандартна, с изключение на това, че в голямата врата бе изрязана и една по-малка. Човекът я отвори и каза: Заповядайте, това е квартирата ви.
Това си бе абсолютен шах с пешката. Нима щяхме да нощуваме в гараж? Все пак взехме багажа и пристъпихме плахо през отворената врата. Е, определено помещението нямаше нищо общо с познатите ни гаражи. Подът бе с теракот, имаше две легла, телевизор, маса, хладилник. Отвън, помещението си бе като най-обикновен гараж, но отвътре – съвсем нормална квартира. Хазяинът разбра, че сме доста учудени от предприемаческото му мислене и ни каза, че всички реагирали така, като ги водел към гаражът, превърнат в съвсем прилична квартира за лятната почивка. Имаше дори и съвсем добре изглеждащи баня и тоалетна.
Както вече казах, почивката премина чудесно. Чувствах се доста странно само когато се прибирах в квартирата, защото вместо да отварях вратата на някоя къща, отварях вратата на гаража.
По-късно разбрах, че в Несебър, а и в други български курорти, най-вече по Черноморието, било доста разпространена практика, гаражите да се преустройват в квартири. Определено живеещите в крайморските селища са с доста напреднало предприемаческо мислене и гледат да спечелят пари по всички възможни начини.
Popularity: 78% [?]
