Преди две години си купих къща и мога да кажа, че съм изключително оволен, че не живея в апартамент. Дори и да бях в най-модерния жилищен комплекс с всички удобства и екстри, то дворът и семейните вечери в градината със сигурност щяха да ми липсват. След тези две години обаче осъзнавах, че направих и една огромна грешка – разруших гаражът. В момента, в който купих къщата и започнах да правя лека реконструкция си казах, че този гараж няма да ми трябва, защото нямах книжка, а и не се очертаваше в скоро време да ставам шофьор. Гаражът бе съборен, а на негово място засях райграс и поставих огромната къщичка на немската си овчарка. Времето обаче минаваше и дойде денят, в който осъзнах, че е крайно време да изкарам шофьорският курс и да си купя кола.
След по-малко от два месеца вече бях взел книжката, купих си и кола, и в момента, в който паркирах возилото пред къщи, си зададох въпроса „Абе аз защо го съборих тоя гараж?”. Не искам да казвам, какви определения насочих по мой адрес, но колкото и да използвах, те все пак бяха малко, защото осъзнах каква простотия съм извършил. Пределно ясно ми бе, че не може да държа колата на улицата, а трябва да намеря гараж. Гаражи без пари обаче така лесно не се намират и затова трябваше да го наема.
В периода на търсене разбрах, че и наемането на гараж не е лесна работа. Пусках обяви във вестниците, в сайтовете за неща под наем, питах приятели и познати. Всичкото това търсене ми отне месец, но поне намерих гараж близо до дома ми. Наемът бе на сравнително добра цена, а гаражът доста приличен. Въпреки това обаче не спирах да се питам, кой дявол ме накара да съборя гаража в къщата си.
След година обаче вече започна да ми писва от това паркиране на колата и последващото прибиране пеша у дом. Особенно много ми докривяваше когато валеше дъжд, защото бях изправен пред дилемата да паркирам колата в гража и да се прибера пеша до вкъщи, което означаваше и да се намокря или да паркирам колата пред градинката с райграса и возилото да стои на дъжа. А и самият факт, че давах пари за нещо, което имах, но поради не знам вече и аз какви причини разруших, ме дразнеше и не ми даваше покой. Най-малкото, че тия 200 лв. на месец можех да ги похарча за семейството си, а не да ги давам на други хора. И така най-накрая дойде денят, в който реших, че жилището на кучето ми ще се мести в друг район на двора, а гаражът до маята къща ще възкръсне. Набавих необходимите разрешителни, намерих бригада майстори, купих нужните строителни материали и се започна. Гаражът бе построен за седмица, като през тези седем дни паркирах колата в гаража под наем с особенна усмивка на лицето. След като собственият ми гараж бе готов дори си взех два дни отпуска, за да го подредя. Както си му е реда лепнах на стените няколко плаката, останали от юношеските ми години, намерих място за компакт дисковете и мини уредбата, подредих всичките ми налични инструменти. Нямах намерения да живея в този гараж, но ми бе пределно ясно, че щеше да се налага понякога да се задържам вътре, най-малкото, за да човъркам нещо по-колата.
И след всичко, което преживях ви съветвам никога да не правите подобна грешка като моята, макар че ми е ясно, че едва ли има други луди като мен, които с лека ръка биха затрили по такъв безотговорен начин, една наденост като гаража, която е абсолютно необходимо.
Popularity: 53% [?]
